ОДА за Вършец

В близост с Враца и Монтана,

във полите на Балкана,

сгушил се е тоз градец

с име слънчево - Вършец.

Има той достойнства много

да ги пазим трябва строго.

От водата минерална

до алеята централна

дето ред добри другари

са ми старите чинари.

Тези мъдри тихи клетници

май отдавна са столетници.

Гордо скрили свойте рани

и изправили върхари

артистично вплели клоните

дефилират през сезоните -

белоснежни, огнени, зелени, сиви

много тайнствени и винаги красиви.

Без куплет сега не ще подмина

дивната ни Слънчева градина.

Сноп лъчи рисува нежни феи

покрай борове и лъкатушещи алеи,

катерици от върха надничат -

весел кът за майки със дечица.

А оттам реката с каменния мост

Паркът Градски все стои на пост

и дървета-терапевти напористи

дробовете на града поддържат чисти.

Тук на място почетно ще подредя

и безценната ни изворна вода

тя причината е да ни има всички,

на Вършец началото едничко.

За накрая кротко си наричам

благоденствие за моя град обичан.

Да изгоним грижи, страх, съмнения,

да посрещнем млади попълнения

и богатствата сакрални

да опазим гениално,

не с проекти Европейски -

с упоритост Галилейска.